Конспект по социална психология

Добра работа, колеги!

Преди близо две седмици поредният екип в състав Петя, Ками, Мирелка и Ивчо си представиха проекта по дидактика, а аз така и не намерих време да ви разкажа за него, за което съм си виновна, няма спор.

Какво му беше особеното на този проект? Това, че беше успешен? Това, че Ками два дни не можеше да се нарадва на успеха? Това, че аудоторията го прие добре? Всички тези неща да, но имаше и още нещо, което по мое мнение го направи запомнящ се, а именно – това, че успя да ни провокира.

Темата беше „Деца с проблеми в ученето – хиперативност, хиперкинетичност, дислексия“. Какво знаете за тези синдроми? Може би малко, но със сигурност знаете повече от една голяма част от учителите в България. Или поне от тези учители, които колегите са опитали да интервюират. Не е ли тъжно това? Тъжно е и още как. Направо си е страшно. Щом не знаят значи не полагат и специални грижи за деца с такива проблеми. А такива грижи са необходими, защото случаите на деца с такива проблеми не са единични.

Тъжно е и това, че явно има не малко ‘специалисти’ в българското училище, които неглижират работата си. Сигурно има безкрайно много и безкрайно убедителни причини, които могат да се изтъкнат за това явление, но каквито и да са те… знам ли… Абе как можеш с чиста съвест да ходиш всеки ден на работа, за да поемаш отговорност за десетки деца без да си достатъчно подготвен за това и без да имаш никакво желание да направиш каквото и да било, за да се подготвиш! Надявам се, че един ден няма и ние да станем такива. Знам, че ентусиазмът на младостта и студентството минават, но си мисля, че съвестта и чувството на отговорност остават независимо от всичко. Колеги, пожелавам ви на вас и на себе си ако един ден се изчерпаме за учителстването да бягаме бързо и надалече, за да не се налага някой да се възмущава от нас така, както аз се възмущавам сега.

А на Петя, Ками, Мирела и Ивчо още веднъж поздрави за проекта! Щом успяхте да ни докарате ди възмущение, значи сте свършили добра работа 🙂