Потъваме все по-бързо

„Каквото човек сам си направи…“. Знаете продължението.

В продължение на 5 поредни седмици ходя всеки петък на психология на личността. Аз и понякога още 1-2 колеги. Разбира се за двама човека лекции няма. Наивно си мислех, че проблемът е в списъците – хората не знаят на какво са се записали и затова не идват. Да де ама от две седмици всички знаят и пак не идват. А дните си минават, вече е ноември и равносметката е че до сега ни се провалиха всички лекции. Единственото, което се изисква от нас, е да се съберем поне 6 човека. И това ни се струва твърде непосилно като задача. За упражненията избщо не ми се говори. Два поредни пъти ходя сама и дори си водя записки. Доста е неудобно. Като наказана се чувствам. Не че тук са важни чувствата ми де. Споделям ви го единствено, за да ви се изясни картинката.

Резултатът от всичко това е, че има опасност да ни се провали курса. Много лоша новина, защото ако стане това, не можем да си съберем необходимите кредити, за да завършим семестъра. И пак се връщам на това, с която започнах. Защо си го причиняваме! Вероярно, защото доста колеги се питат защо да ни е лесно като може да бъде и трудно.

Ето до къде я докарахме. Засега няма да имаме повече лекции след като очевидно няма посещаемост. Най-вероятно и упражнения няма да имаме повече след като до сега само аз съм ходила, тази седмица чакам мейл от ас. Петров да видим как ще се реши въпросът. Ако някой все пак се интересува какво ще стане с изпита. До изпит ще бъдат допуснати само хората, които са ходили поне веднъж до сега. Дадени са ни материалите, от които да се подготвим. И сега с риск да ме обвините в каквото си искате нека ви предупредя – не ме питайте и не ми искайте материалите, от които можете да четете. Подчертавам дебело… с чиста съвест няма да ви ги дам.