Много повече от изпит по етика

..беше днес. Оценките ще са готови на 02.07, когато в 14:30 трябва да отидем в 4бл., 215 кабинет (най-после го запомних), за да ни ги нанесат в книжките. В подробности от днешния ден няма да се спускам – сами по себе си не са толкова интересни, ще ви разкажа обаче за мислите, на които ме наведоха.

За никого не е тайна, че нагласата и отношението като цяло към нашата специалност не е добро. От всички страни идват такива сигнали и колкото и да се правим на слепи и глухи, трудно можем напълно да се абстрахираме от тях. Това всеобщо настроение влияе дори и на най-надъханите колеги, съдя по себе си. В един момент започваш да се чувстваш едва ли не.. втора категория студент. „Изпитите лесни, не изискват достатъчно от тях, да не говорим, че и потенциалът им един такъв…не се знае има ли го няма ли го“. Лично аз съм съгласна с подобни отзиви донакъде. Подчертвам - донякъде. Защото съгласяването изцяло ми се струва доста опасно. Автоматично сам се пращаш във ‘втората категория’. А какво по-опасно от това да се възприемаш като друго качество?

Ако съществува дори нищожната възможност някой от вас да се чувства по подобен начин, уверявам ви, че нямате никакво основание за това! Днес имах възможност да събера малко впечатления от колегите ни от специалност Психология, първи курс като нас. Изпитът ни беше заедно с тях. Не знам дали сте запознати, но и те са имали избираем предмет ‘Етика’. Преподавателите, конспектът, хорариумът ни бяха абсолютно едни и същи. Имахме възможност и да се освободим от изпит с курсова работа, за която имахме еднакви теми. Резултатите от тези курсови работи излязоха преди няколко дни и се оказа, че оценките ни като цяло са приблизително еднакви! Лично аз много се изненадах. На базата на тези оценки и по-скоро на впечатленията, които събрах днес от тях (знаете колко наблюдателен и аналитичен човек съм:) ), мога да ви кажа, че нямате никакво, ама никакво основание да се чувствате друга категория! Като тук изобщо не става въпрос за самоцелно съревнование, а за обективно съпоставяне на реалности. Съгласна съм, че психология, право, филология, МИО и т.н, и т.н звучат прекрано и допринасят много за самочувствието, но в крайна сметка престижността на специалността сама по себе си не казва много за теб. Тя е примамлив, лъскав етикет, който с гордост носиш на челото си, но само толкова. Красива опаковка, която си остава без съдържание, ако не си се постарал да я запълниш. Не те прави нито по-добър, нито по-умен, нито по-можещ. Това, което искаш, това, което правиш и начинът, по който го правиш – това са нещата, които говорят за теб. Затова съветът ми към вас е просто да бъдете взискателни към себе си. Вършете нещата така, че първо вие да сте доволни от себе си. Това ще ви направи хората, които искате да бъдете. И тогава вече престижът на специалността ви няма да е толкова определящ за самочувствието ви.

И другият ключов момент с уважението. Докато самият ти не си убеден в качествата си и в смисъла на това, с която си се захаванал, докато те е срам да кажеш какво учиш, докато винаги виновно добавяш ‘педагогика, но не е задължително да ставам учител’, докато не се гордееш с това, което правиш, няма да получиш уважението на никого! Защото уважението на другите минава задължително през себеуважението!

На такива мисли ме наведоха впечатленията ми от днешния изпитен ден. Подчертано философски. Сигурно е от самото място, кой знае. Можете и вие да опитате, входът за 4 блок е свободен:)