Тръгна ни като по вода

Обикновено публикациите, които четете тук, ги пиша основно или за отсъстващите, или за да разпространя някоя важна информация. Тази ще е по различна. Тъй като днес отсъстващи нямаше (поне за изпити успяваме да се събираме, засега), пиша я за присъстващите, за мълчаливите ни фенове, читатели на блога и за… историята! Защото днес, както и да го погледнем, си беше паметен ден:) Чудесен старт на сесията – с много шестици и без скъсан студент!

Българският ми манталитет обаче не ми позволява да съм напълно доволна и щастлива от днешния ден, затова трябва да изтъкна и изтощителното чакане на резултатите. Добре, че сме изобретателни и си намерихме прекрасно занимание, с която да убием времето – за няколко часа 45 аудитория се превърна в истински козметичен салон, в който колегите-специалисти в тази област си устройха впечатляваща надпревара, демонстрирайки неподражаемото си майсторство и безспорен талант. Имаше и колеги-смелчаци, които на драго сърце се предложиха за ‘опитни зайчета’ и други, които поради липса на други качества, не се поколебаха безмилостно да критикуват състезателите в позицията си на некомпетентно жури, но за сметка на това пък със собствено мнение. Доказалите се многократно фаворити очаквано победиха, но и не чак толкова опитните имаха какво да покажат – респектираща упоритост и завладяващ спортен дух, с които спечелиха сърцата и симпатиите на публиката. Най-важното е, че се получи истинско зрелище за поизтормозените от чакане зрители, които с края на представлението си получиха дългоочакваните студентски книжки. Според моето безпристрастно наблюдение почти всички бяха щастливи и доволни.

Честит успешно взет първи изпит, колеги, и дано все така да ни върви през цялата сесия!