Машина на времето

Днес, заедно с още двама колеги ентусиасти, бяхме в час по литература в 5 клас. С други думи - на хоспетиране. За щастие, за разлика от хоспетирането в Пловдив, за което бях обещала да мълча, докато не минат всички колеги, за това днес имам пълната свобода да говоря, колкото си искам, от която ще се възползвам с удоволствие.

Както казах бяхме само трима. Разбира се намирането на мястото не мина съвсем безпрепядствено. Някои дори успяха да се загубят, други малко закъсняха, но накрая със сетни усилия намерихме мястото, кротко се настанихме в дъното на стаята и часът можеше вече да започне. Час по литература, 5 клас. Това не ви ли навява мили спомени? Класът беше изключително примерен. Кротки, работливи, прилежни и то в края на учебната година, последни два часа, петък…гледаш и не вярваш на ушите си!

Въпреки че и двата часа се изпитваха за оформяне на оценките, успяхме да видим много полезни за нас неща от педагогическа и в частност възпитателна гледна точка. Учителката също беше…идва ми една популярна квалификация от близкото минало.. „образцова“, точно както ги описват педагозите в дебелите книги (Теория на възпитанието, с.478, ‘за педагогическото майсторство на учителя’) Да видиш как всяко, привидно случайно действие, всъщност има дълбок възпитателен ефект, нещо, за което не си даваш сметка, докато си ученик, пък дори и когато си все още ‘зелен’ първокурсник. Когато гледаш как работи един очевидно много опитен специалист, работата изглежда много лесна и привлекателна. Мога да кажа, че прочитането и на цяла библиотека специализирана педагогическа литература не би могло да замести едно такова наблюдение. В този смисъл колегите, които не дойдоха, губят много.

С две думи – преживяването беше едновременно полезно и приятно. Дори и да не смяташ да оставаш в специалността, самата възможност да бъдеш отново поне за малко в 5 клас не е за изпускане. Да се сетиш ти на кой чин си седял, кое ти е било другарчето, как си се радвал на хубавата крайна оценка, която си получил по дадения предмет и накрая разбира се бясното втурване навън при чуването на звънеца:)

Такива спомени предизвика днешното ни преживяване. Не се съмнявам, че и вие имате достойни за споделяне впечатления от вашето хоспетиране, които силно се надявам да споделите тук на всеослушание. Може и след сесията, да не се разсейваме сега, че и без това сме много лабилни в това отношение:)