Кофти тест

Изложихме се днес колеги и това си е. Аз поне имам такова усещане. Тестът беше отвратителен. Признавам си, че съм разочарована. Неприятно е да си се подготвил и да се окаже, че знанята ти струват толкова пренебрежимо малко, че най-много да ти осигурят ‘взимане’ на изпита. Струва ми се справедливо като си научиш, каквото трябва, да си отидеш спокоен на изпита и да се справиш добре.  Какво се обърка този път?

Тестът беше труден, защото съдържаше неща, които не знаехме, че трябва да учим, а останалите въпроси бяха зададени толкова подвеждащо, че ти е по-лесно да изпишеш цял лист, за да го обясниш, отколкото да маркираш един от посочените отговори. Но това са си рисковете на тази форма на изпитване – може да е направен така, че да можеш да отговориш почти без да си учил (това ни помогна първия семестър), но може и да е такъв, че да те накара да се почувстваш ужасно незнаещ без значение колкото съвестно си се подготвил (както стана сега). Извод: има баланс на този свят!

Това обяснение на днешния ден ме удовлетворява. Страшно няма – аз си знаех, прецакаха ме просто с гадния тест. А дали е така? Ех, че неприяно изнервящо съмнение. Откакто излязохме днес от залата си ме човърка този въпрос. Абе, колеги, ние да не би да не учим качествено? Ами ако истината е, че заучаваме механично нещата и от тук да ни произтичат всички главоболия? Ако толкова добре сме усвоили материала не би трябвало така да се стягаме пред няколо, макар и близки и подвеждащи отговора. Може и да греша, дано да греша, но си струва да помислим върху това. Защото зубренето си е загуба на време, а зубрачите са си… загубени хора, откъдето и да ги погледнеш.

Достатъчно за днес, колеги. Отивам да взема един аналгин сега, че ме заболя глава от всички тези въпроси, а на вас поставям бойната задача да разгадаете какво подкрепление е това

Лятна практика

Надявам се, че не ви изненадвам с тази информация – лятна практика. По много поводи и на доста места го обсъждахме този въпрос, но все пак нека я има и тук. Веднага отговарям на най-важния въопрос – да, задължителна е, затова четете внимателно. Лятото трябва да прекараме 60 часа в институция, занимаваща се с деца. Училища, детски градини, домове за деца, центрове за деца, неправителствени организации, които работят с деца, дори детски летни лагери… можете да си изберете, каквото желаете от тези. Спомянм си, че някой дори попита в затвор може ли, ако сте такива мераклии и в затвор може, лично аз още от сега ви пожелавам успех там.

Относно задължителността. Ако си погледнете в справочниците ще видите, че тя ни е заложена като задължителен предмет за този семестър и ни носи съответните кредити, следователно няма как да минете без нея ако искате да си заверите семестъра и да си продължите нормално втори курс. По пътя на логиката (моята поне) ще ни се брои за невзет изпит, ако си я спестим.

Другото нещо, на което сега му е моментът, е да си вземете удостоверение от 56 кабинет или служебна бележка, не знам какъв точно е терминът, но все едно. Това нещо ви трябва, за да покажете пред съответната институция, когато тръгнете лятото да си я търсете, кой сте, от къде сте и какво искате от тях. Трябва да го направите сега, преди края на сесията, защото те лятото разбира се няма да работят.

Когато завършите практиката си, трябва да направите доклад за дейността, която сте осъществявали в дадената институция. И да вземете служебна бележка от съответното място, удостоверяваща къде сте били, за колко време и т.н Всичко това да предадеме на 11.09 в 56 кабинет, не е задължително да е лично, но срокът е задължителен.

Подробните инструкции за практиката можете да видите тук.

Това, заради което пиша и заради което е много важно да ми обърнете внимание точно сега, е че колегите, които са от София или които планират да прекарат лятото и практиката си тук, могат да отидат в Националният дворец на децата. Разгледайте си сайта за повече информация. Нашият университет работи с този център и те имат възможност да поемат поне 10 човека от нас. Хубавото на това място е че така си спестявате издирването на институция. Колегите, които решат да си прекарат практиката там, трябва да го заявят сега, да се направи списък, който да се предаде на ас. И. Петкова до края на месеца. Значи понеделник най-късно. Веднага след като свърши сесията тя ще събере всички стриктно по списъка и право към Двореца на децата. Ще видят къде е мястото, ще разгледат, ще им стане ясно горе долу с какво ще се занимават и ще се уговорят кой кога ще ходи според графика и претенциите на всеки. Затова, колеги, ще ви помоля да мислите много бързо и желаещите да пишат или тук, или в пощата, или в краен случай да се обадят в понеделник на изпита, но най-добре е преди това, за да се направи списъкът и да се предаде в срок.

Приятно учене на психологията ви желая и мъдри решения за практиката!

Историци и половина

Дали защото си ни е близка тази наука, дали защото сме се скъсали от учене или по-скоро, понеже беше изключително лесно, но на днешния изпит по история на българското образование не просто се представихме добре – буквално блеснахме и засияхме като юнско слънце:) Темите бяха хубави, ние умни, всичко мина леко и приятно. Нямаше дълго, изнервящо чакане на резултатите, едва се наместихме в дворчето (голяма, шумна група) и книжките ни пристигнаха. Щастливи и доволни, станахме още по шумни и досадни. Но отличници сме все пак, простено ни е!

Липсващата лекция по история

Ето я и липсващата лекция по история. Приятно учене, колеги и успех на всички във вторник!

19.05.2008г.

Много повече от изпит по етика

..беше днес. Оценките ще са готови на 02.07, когато в 14:30 трябва да отидем в 4бл., 215 кабинет (най-после го запомних), за да ни ги нанесат в книжките. В подробности от днешния ден няма да се спускам – сами по себе си не са толкова интересни, ще ви разкажа обаче за мислите, на които ме наведоха.

За никого не е тайна, че нагласата и отношението като цяло към нашата специалност не е добро. От всички страни идват такива сигнали и колкото и да се правим на слепи и глухи, трудно можем напълно да се абстрахираме от тях. Това всеобщо настроение влияе дори и на най-надъханите колеги, съдя по себе си. В един момент започваш да се чувстваш едва ли не.. втора категория студент. „Изпитите лесни, не изискват достатъчно от тях, да не говорим, че и потенциалът им един такъв…не се знае има ли го няма ли го“. Лично аз съм съгласна с подобни отзиви донакъде. Подчертвам - донякъде. Защото съгласяването изцяло ми се струва доста опасно. Автоматично сам се пращаш във ‘втората категория’. А какво по-опасно от това да се възприемаш като друго качество?

Ако съществува дори нищожната възможност някой от вас да се чувства по подобен начин, уверявам ви, че нямате никакво основание за това! Днес имах възможност да събера малко впечатления от колегите ни от специалност Психология, първи курс като нас. Изпитът ни беше заедно с тях. Не знам дали сте запознати, но и те са имали избираем предмет ‘Етика’. Преподавателите, конспектът, хорариумът ни бяха абсолютно едни и същи. Имахме възможност и да се освободим от изпит с курсова работа, за която имахме еднакви теми. Резултатите от тези курсови работи излязоха преди няколко дни и се оказа, че оценките ни като цяло са приблизително еднакви! Лично аз много се изненадах. На базата на тези оценки и по-скоро на впечатленията, които събрах днес от тях (знаете колко наблюдателен и аналитичен човек съм:) ), мога да ви кажа, че нямате никакво, ама никакво основание да се чувствате друга категория! Като тук изобщо не става въпрос за самоцелно съревнование, а за обективно съпоставяне на реалности. Съгласна съм, че психология, право, филология, МИО и т.н, и т.н звучат прекрано и допринасят много за самочувствието, но в крайна сметка престижността на специалността сама по себе си не казва много за теб. Тя е примамлив, лъскав етикет, който с гордост носиш на челото си, но само толкова. Красива опаковка, която си остава без съдържание, ако не си се постарал да я запълниш. Не те прави нито по-добър, нито по-умен, нито по-можещ. Това, което искаш, това, което правиш и начинът, по който го правиш – това са нещата, които говорят за теб. Затова съветът ми към вас е просто да бъдете взискателни към себе си. Вършете нещата така, че първо вие да сте доволни от себе си. Това ще ви направи хората, които искате да бъдете. И тогава вече престижът на специалността ви няма да е толкова определящ за самочувствието ви.

И другият ключов момент с уважението. Докато самият ти не си убеден в качествата си и в смисъла на това, с която си се захаванал, докато те е срам да кажеш какво учиш, докато винаги виновно добавяш ‘педагогика, но не е задължително да ставам учител’, докато не се гордееш с това, което правиш, няма да получиш уважението на никого! Защото уважението на другите минава задължително през себеуважението!

На такива мисли ме наведоха впечатленията ми от днешния изпитен ден. Подчертано философски. Сигурно е от самото място, кой знае. Можете и вие да опитате, входът за 4 блок е свободен:)

Wake up – кошмарът „Теория на възпитанието“ свърши!

Най-тежкият ни изпит за тази сесия – теория на възпитанието мина вчера. Има доволни, има и недоволни, както всеки път. Позравявам всички, за които вчерашния ден е бил хубав, а за останалите… успех, хубавото е, че винаги имаме и втори шанс.

Не всички успяха да изчакат резултатите си снощи. Част от оценките можете да видите в пощата ни, а книжките да си вземете от Йелена, понасъбрала е доста:)

Сега, когато теория на възпитанието е само мил спомен зад гърба ни (откога си мечтая да го кажа това:) ), спокойно можем да си отдъхнем 1-2 дни и да се захващаме за историята. Приятно учене на всички – каквото било, било.

Водещата новина: Теория на възпитанието

Вчера доста хора се интересуваха за часа на изпита по теория на възпитанието във вторник. Чудехме се, маехме се – досущ, както се прави в приказките, но никой нищо не измисли поради простата причина, че официална информация по въпроса все още нямаше. Вечерта като се прибрахме, тези от нас, които надникнахме в пощата, видяхме, че имаме мейл от ас. Първанова, в който се казва, че на 17 юни, вторник трябва да се съберем в 08:00 часа в Ректората, Южно крило, фоайето на 4 етаж. Което разбира се означава поне 10-15 минутки преди 08:00, за да се настаним в залата, в която трябва, да ни обезоръжат, да ни прочетат инструкциите с леко заплашителен тон за това какво може и какво не и че за който се опита да прави непозволени неща по време на изпита прошка няма да има и… така, изпитът да започне.

Другото, за което искам да ви напомня, е че в петък, в Ректората, 58 кабинет, между 16:00 и 16:30ч трябва да си занесем папките, които трябва да съдържат следното: протоколи от хоспетирането в София, есе с впечатленията ни от Пловдив и план за провеждане на час на класа.

И понеже щем не щем тези дни сме изцяло погълнати от теория на възпитанието (или поне би трябвало ако искаме да ни е спокойно лятото) ще кача едни много полезни материали, които групата, която ни презентираше темата за интелектуалното възпитание, ми ги предостави да ги кача тук и които всички видяхме на самата презентация. За който разчита предимно на визуалната си памет, ще са му от голяма полза. За останлите – да се мъчат сами с ‘подчертания’ си вече учебник.

същност и съдържание на интелектуалното възпитание

задачи на интелектуалното възпитание 1

задачи на интелектуалното възпитание 2

процес на интелектуалното възпитание

Тръгна ни като по вода

Обикновено публикациите, които четете тук, ги пиша основно или за отсъстващите, или за да разпространя някоя важна информация. Тази ще е по различна. Тъй като днес отсъстващи нямаше (поне за изпити успяваме да се събираме, засега), пиша я за присъстващите, за мълчаливите ни фенове, читатели на блога и за… историята! Защото днес, както и да го погледнем, си беше паметен ден:) Чудесен старт на сесията – с много шестици и без скъсан студент!

Българският ми манталитет обаче не ми позволява да съм напълно доволна и щастлива от днешния ден, затова трябва да изтъкна и изтощителното чакане на резултатите. Добре, че сме изобретателни и си намерихме прекрасно занимание, с която да убием времето – за няколко часа 45 аудитория се превърна в истински козметичен салон, в който колегите-специалисти в тази област си устройха впечатляваща надпревара, демонстрирайки неподражаемото си майсторство и безспорен талант. Имаше и колеги-смелчаци, които на драго сърце се предложиха за ‘опитни зайчета’ и други, които поради липса на други качества, не се поколебаха безмилостно да критикуват състезателите в позицията си на некомпетентно жури, но за сметка на това пък със собствено мнение. Доказалите се многократно фаворити очаквано победиха, но и не чак толкова опитните имаха какво да покажат – респектираща упоритост и завладяващ спортен дух, с които спечелиха сърцата и симпатиите на публиката. Най-важното е, че се получи истинско зрелище за поизтормозените от чакане зрители, които с края на представлението си получиха дългоочакваните студентски книжки. Според моето безпристрастно наблюдение почти всички бяха щастливи и доволни.

Честит успешно взет първи изпит, колеги, и дано все така да ни върви през цялата сесия!

Търси се…

С тези две лекции по история почти направихме пълния комплект. Остава само предпоследната, която нямам, тъй като, срам не срам признавам си, че отсъствах тогава. Надеждата ми е във вас. Някой да ми я донесе, а аз за благодарност обещавам преди изпита по история да я набера и кача тук. Така поне лекциите по този предмет ще ги имаме всичките, прилежно подредени тук.

тема 7; тема 9

Какво казва Google за естетиката

Има достатъчно много време до изпита по естетика, мен ако питате – цяло Европейско първенство, че и малко повече, но това са си мои футболни асоциации, с които не бива да ви занимавам:).

Не знам как смятате да се готвите за този изпит, може би основно от лекциите и текстовете, които сме разглеждали. Това сигурно ще е достатъчно, но ако някой има желание да прочете и нещо допълнително, вижте това. Криси е попаднала на него, ровичкайки си из интернет и имаше сериозни опасения да го качваме тук, да не би да подведе някого. Но според мен такава опасност няма понеже ние сме големи и мислещи хора, които не се притесняват да не се объркат от различните източници на информация, а напротив – търсят такива, нали така?

Моето скромно проучване на източника на информацията (знете, че си падам по таква работи;)) излезе с откритието, че това са записки на  лекции по естетика на доц. Мая Николова, преподавател във философския факултет в СУ. Според мен, биха ни били полезни за изпита. Според вас – сами ще си прецените. Лично аз благодаря на Криси за споделената находка, сигурна съм, че вие също!