„И като ми се откри…“
И така, колеги, накрая на почивния ни ден (поне за някои) имам изненада за вас. По-скоро малка провокация, експеримент, както искате го наречете. Днес една група колеги се обърнаха към мен с молбата да публикувам един техен текст в блога. Целта и съображенията, които стоят зад това начинание, засега си ги запазват за себе си. Ще разкрия само, че в зависимост от нашата реакция, може би този текст ще е начало на поредица. Не знам.
Пожелавам ви приятно четене и спонтанни реакции!
Парализиран ум
откъс от главата „Мисли на хаос”
Направо не знам. Цялата тази работа е един абсурд. Много жалко. Опитват се да ни откъснат от реалността. От реалността, в която живеем – нашата си реалност, колкото и сурова и груба да е тя. Всичко в тази държава е като по мед и масло – няма корупция, няма лъжи, няма мръсотия. Все едни такива утопични понятия с неустановено начало и без доловим край. „Стига простотии, бе Тате!” както се казваше в една реплика от сцена на прословут български филм. Хайде стига де, до кога? Пак мъгла и прах от промени и обещания. Пак същата тази кал и смрад. После кой мислите, че ще се потопи в нея. Ама така блаженно, като в хидро-масажор с шампанско и много, много сълзи. Как кой? Разбира се, точно така, няма какво да говорим, ние пак сме номер едно – това сме ние – добре дошли на кораба-майка скъпи млади хора от поколения ’84, ’85, ’86, ’87, ’88, ’89, ’90. Пригответе се за попара, по-точно за сърбане на попара.Като не се замисля за живота, който живея, и откривам колко сте жалки драги общественици. Като се замисля обаче и ми става кофти, ходи ми се по голяма нужда, затова и рядко разсъждавам за мизерните ни ръководни кадри. Няма оправия, няма угодия. Ами няма и да има докато сте на власт. Само ако знаете колко много съм ви ядосан. До такава степен съм се отказал от вас, че утре ако някои министър наистина го блъсне собствения му шофьор (и то на задна, не прашка, а на задна предавка, която се римува с дупедавка – ха,ха) ще съм му благодарен (не на министъра, нали така?)
Никой тук не носи никаква отговорност. Като изпаднали германци сме, гърмяни зайци. Къде избяга самосъзнанието, което ни избави от мъките на миналите векове? Сега, типично в наш стил, точно когато трябва да се докажем, ние се изхождаме. Доста масово при това. В тази държава всички са пиявици, долни. Смучат дори и малкото останало, било то и зацапано. Прогнозите са ясни – скоро това ще секне, целият този цирк ще се стопи, като сладолед в турбо-солариум. От безизходицата трябва да се излезе дружно. Търсим подкрепа от обществото и в него. Събуди се вече скъпи съседе. Спри да хленчиш и поеми задачите в свои ръце. В тях е най-сигурно и най-познато, нали? Дали обаче? Искам воля за промени. Искам да се радвам на живота, така както ще се радва и съседа, който ми е брат/сестра.
Ние младите няма да се предадем, макар да знаем, че корените винаги са вплетени много дълбоко. Навсякъде има криза. Навсякъде има стихии и бедствия. Съдбата ни не е най-черната на света, няма място за трагедии. Търпението е на изчерпване, чакаме удобния момент. Щурмът е неизбежен. Искам да подчертая, че това не е пропаганда, не е и евтин популизъм, а е младежки стремеж към отговорност и вярност в името на доброто бъдеще.
Картинката и заглавието също са на мистериозните колеги.
Нямам идея на какво точно се дължи този текст, интересен е, добре е написан , но аз като чедо на човек, занимаващ се с писане мога да кажа само браво на колегите, но има НО. Някак си този текст беше по-адекватен през 2000г. даже доста по-рано в Егоист ( това е моят хахаха как да го нарека, възпитател до голяма степен и на много от моето обкръжение) та в Егоист се пишеха такива текстове от 7ми клас откакто го четях, после с течение на обстоятелствата познавам хората, които правеха списанието и мога смело да кажа, че който е написал това е много повлиян от стила на Егоист. Но може би това е начало на една кариера? Давайте колеги, пишете, само малко поизчистете текста, има малко нужда от редакция според моето скромно мнение.
Да,да,определено ми хареса. Браво на колегата Анонимко!
Нека и аз да се включа. Интересно ми е какво искат да постигнат колегите с този текст, въпреки че мисля, че имам известни подозрения в тази посока. Ако е само изразяване на мнение – добре. Но на мен ми звучи като призив. Само че не става ясно призив за какво. Трябва ми нещо по-конкретно, за да ме спечелят за съмишленик. Не че не споделям по-голямата част от нещата, които са казали, просто това не ми е достатъчно, за да ‘щурмувам’ с тях. За да тръгнеш след някого той освен да говори за нещата по-принцип, трябва и да обясни действията си стъпка по стъпка, по-надребно. Защото в противен случай можеш да се усъмниш, че нямат намерение наистина да го направят или още по-лошо – вярват си и искат да се случи, но не знаят как!
Направо не мога да повярвам колеги,тук не видях вашето-конкретно мнение по повдигнатия въпрос от колегите!Вместо да се опитвате да отгатнете кой на кого поддръжава и кого копира,трябва просто да изкажете своето мнение по темата!Няма как във тази фабула на текста да видите готов план за свалянето на некадърното ни правителство(дай боже и това да стане),идеята е съвсем друга,обаче явно не сте я осъзнали,за което не е късно трябва да знаете!Няма и как да е така тъй като нещата тук се случват с години и е твърде смело и утопично(а и наивно)да вярваме,че всичко би могло да се оправи само с един мах на магическата пръчица!Напротив това ситуацията изисква много време и Ви приканвам да се въоражим с нужното ни търпение.Знам че ще изхабим много нерви,както и много усилия,но кажете какво да направим-да оставим тази държава(която е била най-великата в даден историчеки период)да се срине и смелият и народ да изчезне завинаги!Да позволим нещо,което за радост не са успели да направят дори и най-некадърните и противоречиви български политици-смешници!Трябва човек малко да познава историята за да види в каква достойна държава на достойни хора за живяли нашите деди и в каква бъркотия и хаос живеем ние с вас сега!Къде отиде нашето достойнство,нашето самосъзнание и нашето чувство за принадлежност към „Светлото отечество“!Мисля,че не е необходимо човек да излага възгледите и идеите си сега-тъй като не е необходимо на този етап!Според мен е достатъчно той да ги носи в главата си и когато дойде решителния момент да се щурмува нека да мобилизираме цялата си енергия и всичките ни положителни качества в името на нашата страна,нека си подадем ръка,а не както стана обичайно за нас в последните години,а именно в сюблимния момент да бягаме от отговорност!БЪЛГАРИЯ има нужда да се действа твърдо и непоколебимо,в правилната посока(коя е тя ще покаже времето)да вървим напред с добро и да изграждаме нашето бъдеще,така,както ще бъде най-удобно за децата ни да продължат започнатото от нас!Вярвам в това,тъй като сме българи и всички знаем какво можем да постигнем,когато си поставим някаква цел-просто в последно време спряхме да вярваме!Нека бъдем достойни и отговорни граждани!И накрая нека всеки от нас си зададе въпроса(както се пееше в една песен)-“за какво живея и защо съм роден“!!!
Колега Оги, няма как да знаем каква точно е била ‘идеята’, затова вероятно и не сме удолветворили очакванията ти. С цялото ми уважение, но за мен това са общи приказки: ‘да вървим напред с добро’, ‘не е необходимо човек да излага възгледите си сега, тъй като не е необходимо на този етап’, ‘да се действа твърдо и непоколебимо в правилната посока’ и т.н и т.н. А коя е правилната посока? Просто пояснете малко по-подробно. Очевидно не си доволен от реакциите. Защо? Няма нито ясно съгласие, нито несъгласие. Едва ли това е поради липса на мнение или интерес към проблема. Не че не съм съгласна с пуликацията или пък с коментара ти, но и в двете има твърде много клишета според мен и прекалена обобщеност. Има призив, но за нещо прекалено абстрактно и не добре изложено. Лично на мен каузи от рода на тази ‘Най-великите сме били, сме и ще бъдем’ ми звучат като фенски скандирания, някак не ми действат. Не искам нито да съм велика, нито името ми да всява страх и ужас. Искам да живея достойно, където и да се намирам в теритотиален план. Разбира се, искам това да е възможно и тук в моята страна. И правя, каквото е по силите ми в тази посока. Опитвам да бъда добър човек, да давам добър пример, да се занимавам с това, с което бих могла да бъда най-полезна и на себе си и на обществото…такива нормални, дребни неща. Опитвам се да бъда и добър гражданин, нещо, в което не съм никак добра на този етап, поради простата причина, че сега се уча на това. Това е основен проблем според мен на обществото ни, поради причини, ясни на всички. Така че, колеги, ако призовавате към това да се научим да бъдем граждани с всичките задължения, отговорности и права, които произтичат от тази роля, гласувам с две ръце за идеята – искам го за себе си и за децата си. Но нека да започнем подред. Като за начало да започнем да изпълняваме гражданското си задължение и право на глас. Повече от половината хора не гласуват, при младежите процента е още по-голям, защо? Нека да започнем от това. Писнало ми е да слушам, че ‘всички са маскари’. Същото е като всички мъже са прасета, а всички жени – оставям на въображението ви да реши какви. Не знам защо все ни влече към крайности – кръв и зрелище. Нито веднъж не съм направил минималното усилие да гласувам, за да може поне формално да знам, че ето направих, каквото зависеше от мен, сега е техен ред. Стоим си безучастни и апатични и от време навреме процеждаме по балкански през зъби какво ще направим още малко само да ни се изчерпа търпението. Категорино съм против това. Няма да се юрна да правя революция, без да са изчерпани всички демократични, цивилозовани методи преди това.
И накрая пак да попитам – какъв е пътя според вас? Какво да правим заедно? В какво сме загубили вяра? Ако отговорите конкретно на тези въпроси и ви интересува моето мнение, обещавам на всеки един от тях да изложа най-изчерпателно позицията си.
ОК!Виждам,че пак има неяснота по този казус-въпроса е в това всеки човек да прецени в най-голяма степен своите градивни качества и да реши с какво той би могъл да бъде полезен за развитието на държавата!Не виждам нищо абстракно в това.Искате готова концепция-когато имам възможността да се запозная отвътре и подробно с проблемите на страната,когато започна да влизам от кабинет в кабинет,от министерство в министерство и да бъда погълнат от всичките онези гнусни неща,които ние наричаме ескременти,ще я имате!Само,че това ще е загуба на ценно време,тъй като и без това няма нормален човек,който да не съзерцава,какво се случва в държавата и да няма свое виждане за излизане от кризата!В последно време всички българи започнаха да „разбират“ много от политика!Мисля,че е крайно време да свалите розовите очилца и да се потопите в истинската реалност,атмосфера на безпорядък и газене на човешките права!Също така трябва да бъдем по-големи оптимисти,да имаме по-голямо самочувствиено без да бягаме от реалността разбира се!Как да не сме загубили вяра,то думите и действията Ви го издават-навсякъде са налице само скептицизъм и нихилизъм!Стига де до кога?Така не може да се върви нагоре,но в България това е практика-един ще гради,десет ще му пречат!Нужно е единомислие и единодушие!Никъде,поне аз,не виждам призив за това,колко трябва да сме велики,но България наистина е била такава според много учени и исторически извори,така че,нека замълчим и да бъдем честни със себе си поне по този въпрос.Това не евтин популизъм,нито пък“фенско изказване“-фенове има само по стадионите,а България не е такъв.Става ми тъжно от подобен род изказвания-сещам се за една псевдодепутатка и за една преди всичко псевдобългарка,която изрази мнение,че баташкото клане било мит-наистина тъжно!
Относно пътя по,който трябва да се върви,мисля че,много добре бе опоменато,а именно,че ще разберем когато настане време и е точно така,защото обществото се развива с много бързи темпове и света става все по-динамичен!Що се отнася за призива човек да бъде добър(може би по-подходящята дума е полезен),той трябва да е такъв не само „за и „към“ себе си-трябва обществото да го припознае като такъв.Едва тогава може да се почувства удовлетворен.Стига егоизъм,стига!И вслучай,че пак не сте задоволени от отговора-поместете и вашето виждане по въпроса!По-лошо е да се мълчи!Изразете своето мнение-стига критикувахте,кажете кое според вас е правилно,предложете своите алтернативи!Дайте си сметка можете ли да поемете отговорност и да държите здраво бъдещето в свои ръце!Който не се чувства готов,нека отстъпи мястото на друг по-уверен и по-амбициран,но нека поне първия да не пречи!Вашите мнения са много ценни до тук за мен,защото се амбицирам още повече,за което съм благодарен!
Това вече е нещо друго. Всеки ‘да види с какво може да бъде полезен’ и то не само за себе си. Такъв призив ми звучи и много конкретно, и много разумно и най-вече чувствам го близко, като моя си кауза, зад която мога и искам да застана.
Всички сме наясно, че това, което се случва около нас, е гадно, ама наистина. Не води в добра посока. Две мнения няма. При това положение единствения въпрос, който си задавам е, а аз какво мога да направя (това казах и в предишния ми коментар). Разглеждам си проблема единствено през мен, през моите качества и сили, на дребно (което не значи, че се отцепвам от обществото и че действията ми ще следват само моя интерес!). Идеята ми е, че ще използвам силите си в и мой, и в обществен интерес едновременно, поне ще опитам.
Как аз виждам приноса си?
Например чрез упражняване на учителската професия. Възпитанието е мощно средство за въздействие, не го забравяйте! Е, аз като добър специалист и модерен учител ще дам най-ценното, което човек може да даде на друг човек и съответно на страната си – ще науча възпитаниците си ДА МИСЛЯТ! И то да мислят критично. Ще ги науча на умението да задават въпроси и ще им помогна да развият таланта в себе си да се възхищават! Когато един човек може да ЗАДАВА ВЪПРОСИ, да МИСЛИ КРИТИЧНО и да се ВЪЗХИЩАВА на света тогава той няма да позволи да го водят за носа. Такъв човек не може да бъде подведен лесно, не робува на авторитети, не открива пак и пак топлата вода и може да бъде щаствлив, защото му е ИНТЕРЕСЕН живота.
Амбициозна е задачата ми, но за мен съвсем изпълнима. Смятам, че така се възпитават будни граждани, които критично да оценяват това, което се случва около тях и да го КОНТРОЛИРАТ с демократичните средства, които им дава ролята им на граждани. Не е ли полезно това за държавата? О, полезно е и още как!
Колкото до това, че човек е хубаво по-скоро да е полезен отколкото добър, ще си позволя да не се съглася. Целта ми на възпитание ще бъде да ‘формирам’ именно ДОБРИ граждани (само как добре го формулирах, надявам се, че ас.Първанова няма да има забележки!:), под което разбирам не полезни за обществото, а ОТГОВОРНИ към него и към себе си разбира се. Хора, чиито очи за света са отворени. Етични хора, които умея да носят отговорност за живота си, работата си и останалите хора, любопитни и толерантни.
Не знам как ви се струва отговора ми, но когато става въпрос за дълг към обществото – това е моят, поне на този етап. В големи политически схеми не мога да се видя за момента. С това разбира се не отпада възможността да подкрепя идея, в която някои ще ме накара да повярвам, ако хубаво е подкрепена с разумни мерки, защо не. Уважам хората, които се чувстват достатъчно силни и имат желание да изпълняват обществения си дълг, концентрирайки усилията си в политическата сфера. Но за такава работа е необходим набор от специални качества, които няма смисъл да изброявам тук. Тези, които ги притежават, да запретват ръкави. Има болезнена нужда от такива хора в момента със свежи идеи. А ние останалите, които усещаме възможностите си в друга сфера, сигурна съм, че ще ги подкрепим и помогнем. Така че млади, способни хора – бъдете лидери, генерирайте идеи, използвайте ума, чара си и вярата, в това, с което се захващате, и ВОДЕТЕ! Това е основната ви задача. Убедете и покажете на обществото какво можете, спечелете го за каузата си, толкова е просто.
И за финал – всеки да даде своя принос с това, което прави най-добре. И да не се увличаме твърде много в размахване на пръст на недостатъчно усърдните в това начинание, защото това е по-скоро освобождаване от негативната ни енергия, отколкото вършене на нещо конструктивно.