“Статия за безотговорността”
Бързам да напиша този пост, докато впечтленията ми от днес са още топли топли
Топли и изцяло положителни. След дългата, за някои изморителна по различни причини ваканция, най-после се видяхме. Вярно, малко позакръглени след разточителните празнични трапези, но то и няма как да е иначе след промишлените количества великденски яйца, козунаци, агнешко. Пък като се има предвид, че трябва и да се полеят после всички тези изкушения…
За притеснениете колежки по тази причина имам предложение - утре всички на фитнес! Който се притеснява пък от съмнителната слава на инструктора - тогава всеки на спорта си, но редовно! И така следващите няколко седмици ще се заличат празничните поражения.
Но като цяло всички бяхме в много хубаво разположение на духа. Усмихнати, ведри, някои замечтани още по ваканционните си преживявания… Разказваха се вълнуващи истории на толкова висок глас, че трябваше яко да крещиш, ако искаш съобщението ти да достигне и да бъде разкодирано от реципиента. (простете за последните няколко фрази, но както забелязвате започнала съм явно да мисля в категориите на педагогическото общуване) А като споменах педагогическо общуване, време е все пак да разкажа и за основното, за което се бяхме събрали днес - тест по педагогическо общуване. Основно, основно, но не му обръщахме особено внимание, поне не и на пръв поглед. Кой се сеща за тест като не сме се виждали от седмици! Сетихме се чак, когато ас. Петкова започна много да закъснява. Някои колеги леко се изнервиха по този повод, започнаха да се изказват предположения, че може и да не дойде и една колежка дори, явно под влияние на разрастващото се съмнение, се обърна към мен с молбата… цитирам по памет “Ами ако наистина не дойде? Да напишеш статия в блога за безотговорността!”. Но тя дойде за радост на всички, влязохме, настанихме се колкото беше възможно по назад в аудиторията и си направихме тестчето без никакъв проблем. Само един върпос за една ’избягваща’ бариера малко ни озадачи, та добре, че всички разполагама с хубаво въображение, то ни помогна да отговорим. Надявам се, че сме се справили добре.
Като обобщение на днешния ден искам да ви споделя днешното си прозрение. Ваканциите са хубаво нещо, но и завръщането от тях си го бива!