Последни срокове

Най-характерното за навечерието на сесията като че ли са крайните срокове. Поне това е моят скромен, но горчив опит:) В тази връзка ето и няколко такива, за които се сещам:

Вторник, както предполагам знаете, вместо лекция ще имаме упражнение по теория на възпитанието. Тогава е и крайният срок за предаване на плановете за час на класа. Но тъй като до сега не е имало такъв природен гений, чийто план да е минал от първия път, препоръчително е да сме готови още на упражнението в понеделник (за първа група), за да имаме време до вторник да се съобразим със забележките, които ас. Първанова не се и съмнявам, че ще има и да й ги предадем в прецизно изпипан вид:) До колкото разбрах тогава (вторник) ще разиграем най-интересните. Есетата за впечатлениеята ни от хоспетирането в Пловдив също са за вторник.

Другият краен срок, пак да напомня, е за курсовите работи по етика – вторник на лекцията.

Приятна работа ви желая, колеги, макар и да е през почивните дни. По-добре да се задействаме сега, отколкото да се чудим как да догоним последния влак накрая, след изтичането на сроковете, с което без съмнение ще направим лошо впечатление.

П.П Нали знаете, че в понеделник няма да имаме история? Нито колегите от втора група упражнението във вторник сутринта.

Дати

Предполагам, че сте забелязали новата страница в блога, където съм сложила датите за изпитите. Поне тези, които са уточнени към този момент. Както виждате, засега само датите за етиката и естетиката не са ясни. Днес направихме…жалко усилие да ги уточним, но в крайна сметка стана още по-объркано.

На този етап за етиката имаме две дати – 20.06 или 27.06. Втората дата е резервна. Така че ако имаме късмет следващия вторник ще разберем със сигурност коя от двете дати остава. Да ви напомня и че тогава (03.06) трябва да предадем куросвите си работи, лично.

Датата за изпита по естетика решихме да бъде 03.07. Все още обаче не се знае от колко часа и в кой кабинет. Това ще се уточни скоро. Днес ни беше последната лекция по естетика, така поне е по план. Ас. Григоров обаче ни предложи (и присъстващите колеги одобриха идеята) следващия вторник да имаме една последна среща, на която да обсъдим и обобщим това, което сме говорили в курса до сега. Т.е. трябва да сме си прегледали лекциите поне, за да има какво да обсъждаме, инициативата трябва да е от наша страна. Така че помислете си и ако прецените, че искате да имаме това последно занимание – добре, ако не – да се обадим или пишем на ас. Е. Григоров, че няма да идваме.

Хубав подарък за хубав празник!

Честит празник скъпи колеги, честит празник и на всички българи!

Трябва да призная, че това е любимият ми български празник, специален ден, в който празнуваме знанието! Опитвам се винаги на този ден да подарявам колкото е възможно повече книги. И тъй като скромния ми студентски бюджет не ми позволява да се увличам много в това начинание на вас колеги ще подаря днес един прекрасен разказ на Йовков, който сигурно сте чели, но това не пречи да му се насладите отново.

Не позволявайте на днешния ден да мине ей така покрай вас като всеки друг, защото 24 май е необикновен ден. Приятно четене!

Презентации

Днес беше ден за презентиране – вече почти повярвахме, че ще ни се размине тази чест, но не би:) Kолкото подготвени – толкова. Не е моя работа да правя топ-5 на презентациите, въпреки че много се изкушавам:), затова само ще си позволя да охарактеризирам всяка една по отделно с кратко описание – по реда на представяне.

Интелектуално възпитание – чудесни схеми:), много полезни, трябва да се признае. Благодарности на екипа! (Под секрет да ви кажа, че имам връзки в този екип, затова обещавам да направя всичко възможно да взема разрешението им и да ги кача схемите тук за всеобщо ползване)

Естетическо възпитание – има риск да не бъда обективна тук, затова ще замълча засрамено, избухванията не се прощават на никого.

Трудово възпитание – без излишно суетене, подготвени (или поне такъв вид даваха:)) колегите си излязоха и си изпълниха задачата.

Нравствено възпитание – отсъстваше капитана на отобора и така постави колежките в много неудобно положение, за което заслужава и си получава публично мъмрене!:)

Физическо възпитание – важна тема, но всички толкова бързаха да тръгват към Ректората, за да си видят оценките от теста по педагогическо общуване, че не й отделихме необходимото внимание.

Повлияна от призива за оптимизъм на Нона в коментара й на предишната тема, ще завърша позитивно и със спокосйтвие по следния начин. Изводът, който аз си направих от днес е, че мисията ни „Изпит по теория на възпитанието“, не ми се струва вече чак толкова невъзможна. Вярно, че както го наричат една групичка колеги, ‘Властелина’ (тухлата по теория на възпитание) изглежда заплашително откъдето и да го погледнеш, но ако подходим правилно към подготвянето на отделните теми – да си направим хубави, подредени планчета на всяка тема, към които да се придържаме и при ученето, и на самия изпит, може би ще се справим прилично. Защото ясно е, че този изпит няма да мине само с ‘прочел съм учебника n-брой пъти и пак ме скъсаха’, трябва си и стратегия по формулата: „план-приоритетни теми-учене“. Успех!

Няма време!

Замисляли ли сте се колко хубаво би било и колко по-лек би бил живота ни ако си вършехме работата навреме? Мен ако питате би бил направо песен! Забележете само какви мисли ми идват.. сесия се задава.. Остана по-малко от месец, а по-голямата част от задачите си не сме свършили дори наполовина. Като в това число изобщо не включвам ученето за изпитите, а само допълнителните задачи като разни есета, курсови работи, нещата около хоспетирането и др. подобни. Лошата новина е, че с всеки изминал ден ни осатва все по-малко време, за да си свършим работата, хубавата е, че ако започнем сега, в този момент, ще ги свършим много по-добре и ще ни бъде много по-леко, отколкото ако се захванем с тях чак последната седмица, когато ще се чудим с коя да започнем по-напред.

Пиша тези публикация с наивната надежда, че някои колебаещ се дали да започне, случайно ще погледне блога и това ще бъде малкото, което не му е достигало, за да се захване за работа. А накрая ще завърша с мъдрата мисъл на декана ни, която лично мен много ме стресира преди първата сесия – че винаги ще сме закъснели с един с подготовката си; и обезпокоително, спорейки със себе си (имакйки предвид заглавието, което съм сложила) ще кажа: Има време, стига да започнем сега!

„И като ми се откри…“

И така, колеги, накрая на почивния ни ден (поне за някои) имам изненада за вас. По-скоро малка провокация, експеримент, както искате го наречете. Днес една група колеги се обърнаха към мен с молбата да публикувам един техен текст в блога. Целта и съображенията, които стоят зад това начинание, засега си ги запазват за себе си. Ще разкрия само, че в зависимост от нашата реакция, може би този текст ще е начало на поредица. Не знам.

Пожелавам ви приятно четене и спонтанни реакции!

Парализиран ум

откъс от главата „Мисли на хаос”

Направо не знам. Цялата тази работа е един абсурд. Много жалко. Опитват се да ни откъснат от реалността. От реалността, в която живеем – нашата си реалност, колкото и сурова и груба да е тя. Всичко в тази държава е като по мед и масло – няма корупция, няма лъжи, няма мръсотия. Все едни такива утопични понятия с неустановено начало и без доловим край. „Стига простотии, бе Тате!” както се казваше в една реплика от сцена на прословут български филм. Хайде стига де, до кога? Пак мъгла и прах от промени и обещания. Пак същата тази кал и смрад. После кой мислите, че ще се потопи в нея. Ама така блаженно, като в хидро-масажор с шампанско и много, много сълзи. Как кой? Разбира се, точно така, няма какво да говорим, ние пак сме номер едно – това сме ние – добре дошли на кораба-майка скъпи млади хора от поколения ’84, ’85, ’86, ’87, ’88, ’89, ’90. Пригответе се за попара, по-точно за сърбане на попара.Като не се замисля за живота, който живея, и откривам колко сте жалки драги общественици. Като се замисля обаче и ми става кофти, ходи ми се по голяма нужда, затова и рядко разсъждавам за мизерните ни ръководни кадри. Няма оправия, няма угодия. Ами няма и да има докато сте на власт. Само ако знаете колко много съм ви ядосан. До такава степен съм се отказал от вас, че утре ако някои министър наистина го блъсне собствения му шофьор (и то на задна, не прашка, а на задна предавка, която се римува с дупедавка – ха,ха) ще съм му благодарен (не на министъра, нали така?)

Никой тук не носи никаква отговорност. Като изпаднали германци сме, гърмяни зайци. Къде избяга самосъзнанието, което ни избави от мъките на миналите векове? Сега, типично в наш стил, точно когато трябва да се докажем, ние се изхождаме. Доста масово при това. В тази държава всички са пиявици, долни. Смучат дори и малкото останало, било то и зацапано. Прогнозите са ясни – скоро това ще секне, целият този цирк ще се стопи, като сладолед в турбо-солариум. От безизходицата трябва да се излезе дружно. Търсим подкрепа от обществото и в него. Събуди се вече скъпи съседе. Спри да хленчиш и поеми задачите в свои ръце. В тях е най-сигурно и най-познато, нали? Дали обаче? Искам воля за промени. Искам да се радвам на живота, така както ще се радва и съседа, който ми е брат/сестра.

Ние младите няма да се предадем, макар да знаем, че корените винаги са вплетени много дълбоко. Навсякъде има криза. Навсякъде има стихии и бедствия. Съдбата ни не е най-черната на света, няма място за трагедии. Търпението е на изчерпване, чакаме удобния момент. Щурмът е неизбежен. Искам да подчертая, че това не е пропаганда, не е и евтин популизъм, а е младежки стремеж към отговорност и вярност в името на доброто бъдеще.

Картинката и заглавието също са на мистериозните колеги.

Свободен ден!

За тези от вас, които извадят късмета да погледнат в блога преди да е станало твърде късно, днес няма да имаме педагогическо общуване. По неизяснени поне за мен причини:) Важното е, че имаме свободен ден, който може да изживеем по невероятно смислен начин… ако пожелаем:)
Хубав ден желая на всички, а за любопитните за резултатите от теста – търпение, следващата сряда ако е рекъл, който трябва, ще разберем!

Трудово и светогледно възпитание

Напоследък не качвам много лекции. Най-вероятно ще стават все по-малко, защото сесията си наближава и ни се натрупват доста неща за вършене. Но все пак ще направя, каквото ми е по силите. Така че на този етап всякаква помощ ще е изключително ценна.

Ето и последните две лекции по теория на възпитанието.

тема 15

тема 17

На вниманието на колегите от втора група… и Деси А :)

Първо – колеги от втора група, вероятно вече сте научили по някакъв начин, но ако все пак не сте, да си знаете, че във вторник няма да имате упражнение по история сутринта. Всички идваме в 9:15ч. за лекцията по теория на възпитанието. Тук е мястото да кажа и че понеделник е неучебен ден, в случай, че все още някой не го е разбрал.

Второ – искам да поздравя Деси А за оздравяването и завръщането! Добре дошла у дома скъпа колежке:)  Приятна почивка ти желаем и надяваме се, че във вторник ще се видим. Имаме много да ти разкажем, но не тук (обещали сме)

„Статия за безотговорността“

Бързам да напиша този пост, докато впечтленията ми от днес са още топли топли:)

Топли и изцяло положителни. След дългата, за някои изморителна по различни причини ваканция, най-после се видяхме. Вярно, малко позакръглени след разточителните празнични трапези, но то и няма как да е иначе след промишлените количества великденски яйца, козунаци, агнешко. Пък като се има предвид, че трябва и да се полеят после всички тези изкушения…

За притеснениете колежки по тази причина имам предложение – утре всички на фитнес! Който се притеснява пък от съмнителната слава на инструктора – тогава всеки на спорта си, но редовно! И така следващите няколко седмици ще се заличат празничните поражения.

Но като цяло всички бяхме в много хубаво разположение на духа. Усмихнати, ведри, някои замечтани още по ваканционните си преживявания… Разказваха се вълнуващи истории на толкова висок глас, че трябваше яко да крещиш, ако искаш съобщението ти да достигне и да бъде разкодирано от реципиента. (простете за последните няколко фрази, но както забелязвате започнала съм явно да мисля в категориите на педагогическото общуване) А като споменах педагогическо общуване, време е все пак да разкажа и за основното, за което се бяхме събрали днес – тест по педагогическо общуване. Основно, основно, но не му обръщахме особено внимание, поне не и на пръв поглед. Кой се сеща за тест като не сме се виждали от седмици! Сетихме се чак, когато ас. Петкова започна много да закъснява. Някои колеги леко се изнервиха по този повод, започнаха да се изказват предположения, че може и да не дойде и една колежка дори, явно под влияние на разрастващото се съмнение, се обърна към мен с молбата… цитирам по памет „Ами ако наистина не дойде? Да напишеш статия в блога за безотговорността!“. Но тя дойде за радост на всички, влязохме, настанихме се колкото беше възможно по назад в аудиторията и си направихме тестчето без никакъв проблем. Само един върпос за една ’избягваща’ бариера малко ни озадачи, та добре, че всички разполагама с хубаво въображение, то ни помогна да отговорим. Надявам се, че сме се справили добре.

Като обобщение на днешния ден искам да ви споделя днешното си прозрение. Ваканциите са хубаво нещо, но и завръщането от тях си го бива!