Велики четвъртък за всеки
Ваканцията започна! Пожелавам на всички приятно прекарване и на нея, и на празниците! И като стана въпрос за празници, днес е Велики четвъртък, време да се започнат великденските приготовления. Аз стариртах вече - много боя, много нещо 
Но това си е част от магията на празника, нали така? (сетих се за НалиТака-то на проф. Калчев:), вие забелязали ли сте го?)
Но да се върна на думата… Великден.
Най-големия християнски празник. Обичам всички християнски празници. Разбира се най-много от всички Коледа и Великден. Обичам суетнята около тях, приготовленията, събирането на семейството, а ако имаш повече късмет може и някои позабравени родни да кацнат на родна земя, прелетели половината свят, за да се видите. Колкото и сантиментално да звучи, за мен точно това означават тези празници. До тук нищо лошо. Има обаче едно съмнение, което все повече ме тормози напоследък. Полага ли се Великден на един не особено религиозен човек? Имам си християнско самосъзнание, но се питам достатъчно ли е това? Просто не ми се струва честно да се подхожда така избирателно към религията - харесват ти празниците и се възползваш тях, без да вярваш. Редно ли е?
Мисля, че това явление е много широко разпространено в днешно време, особено сред нашия не особено религиозен народ. Затова и предполагам, че въпросът, който си задавам аз, може би стои и пред доста други хора. Вие какво мислите? Редно ли е да пълниш чисто религиозните празници с друг, твой си смисъл? И алтернатива ли е просто да не празнуваш щом не вярваш?
За съвременния човек религията не е това, което е била преди. Едва ли има хора, който да вярват така, както са вярвали предците ни. И това е разбираемо, човечеството се развива, някои му казват прогрес - полето на вярата се стеснява за сметка на това на разума. Колкото повече неща си обясниш с разума, толкова по-малка необходимост имаш от вяра, не е ли така? Ние толерираме прогреса. По пътя на логиката тогава един ден религията ще бъде само в историята. Излиза, че към това се стремим. Защо тогава да се притеснявам, че изкривявам религиозната традиция? Нали това е целта ни?
Все пак, весели празници и внимавайте с боята!
Ами аз миналата година по Великден бях потресена. С една приятелка и един приятел отидохме то4но в 12 вечерта на църква при семинарията, сещате се къде е. И точно влизаме палим си свещи и всичко останало и до нас на една ръка разстояние някакви момчета по-малки от нас на около 17-18 максимум пияни като таръби им звънят мобилните говорят хилят се. Чудя се кога ли хората ще престанат да говорят по тевлефона в църквите и да се смеят. Направи ми впечатление същото нещо и в църквата в Редута при Академик където ходя в неделя на обед всяка година и срещам наистина всички хора от квартала, но има някакви субекти, които се държат все едно са в бар. Наистина ми е неприятно и не смятам че хората трябва така да се държат в църква. Потресена съм наистина!
Много резонни въпроси. Нямам отговори (и аз ги търся), но само мога да вметна, че абсолютно всеки влага нещо различно във всеки един празник, независимо дали е приел религията според доктрината или не. Самото християнство е насложило ново значение върху старите езически празници, така че то също е избрало такъв подход
Но религията не е само за да обяснява явления, които сега временно не са изяснени от науката. Човек никога няма да се откаже от първата, дори и науката да обясни всичко…
В тази връзка сещам се за един любопитен за мен факт. За това, че секуларизацията, макар и все по-разширяващо се явление, засяга по-скоро Европа, отколкото САЩ и Азия. Т.е въпреки научния, икономически, културен и т.н. напредък, които предполагат отдръпване от религията,в САЩ и развитите азиятски страни религията не губи позиции. Между двете няма противоречие (прогрес и религия). Но защо тогава в Европа? Може би е въпрос на политика (съвсем наивно предположение). Не съм била в САЩ, за да имам автентични впечатления, но това, което се набива на очи най-вече от филмите като ценности са, наред със семейството, парите, успеха - и християнството като ценност. Едва ли е случайно и едва ли е куха фраза това, с което завършват повечето политически речи например - God bless America! У нас е абсурд да се чуе такова нещо, но и другите европейци не съм ги чувала да намесват бог в държавните си работи.
Голяма част от азиатските култури не са особено религиозни. Но защо американската е по-религиозна от европейската е сложно да се обясни и едва ли бих могла да го направя сега
А и не съм спец по социология на религията. Но, според мен: от една страна, има исторически причини - в Америка религията не е политически компрометирана както е било в Европа (където църквата е участвала в държавното управление). От друга страна, ако се вярва на Макс Вебер, религията - преди всичко протестантската - е имала заслуги за етиката и ценностите, която е задвижила американската система и които все още се смятат за валидни. И понеже първата пилгримска колония се е заселила на новия континент поради религиозно преследване и търсене на религиозна свобода, допуска се разнообразие в изповеданието. В Европа църквата (национална за свяка една държава) поради намесата и в политиката и съответната отговорност за политическите провали, която по тази причина логично носи, е компрометирана. Това що се отнася за участието й като образ и реторика в общественото пространство, иначе на лично ниво и в Европа, и в Америка хората приблизително еднакво ходят на църква, според мен. А има и силно религиозни европейски страни - Ирландия, например. Дори и другите едва отскоро са станали толкова секуларни, колкото ги наблюдаваме сега.