Токов удар

Зависимостите са лошо нещо, спор няма. Алкохол, цигари, наркотици, кафе, храна, пари, слава, положение…леле, колко са много. Към какво ли не може да се пристрастиш. На всеки ъгъл те дебне по едно изкушение, че даже на някои и по две! Обичам да се хваля колко съм хитра и съобразителна и как не аз се страхувам от зависимостите, а те от мен! ‘Ц, ц, ц… виж ти, и аз искам да съм като тая Царевна’ мислят си например геройски падналите в битката с цигарите.

Между другото аз тях пушачите най-обичам да ги критикувам, особено колегите пушачи (колега, Николай, подкрепяй ме!). Съдя си ги без много-много да му мисля. Ама как може… тровят се, харчат си парите, губят си времето, че и нас надраснали зависимостите тровят с безхарактерността си. Уфф, че се дразня…

В четвъртък на път за биолиогическия, на спирката на орлов мост, изведнъж се оказах обкръжена от застрашителен брой страшно разлигавили се колежки. Малко се заразих и аз от настроението им, признавам си. Направихме си кръг на ‘анонимните зависими от…еди какво си’ и всеки си споделяше зависимостта. Чудех се моята каква е, естествено че нямам такава, това смятах да им кажа, ‘дори се чудя, а аз за какво съм тук’. За съжаление автобуса пристигна и дружно се натоварихме преди да ми дойде реда.

От тогава обаче до сега направих голямо откритие за себе си, така че заемам си мислено мястото в кръга и искам думата. ‘Здравейте на всички. Казвам се Царевна и съм тук, защото съм виртуално-зависима. Така де… зависима от интернет. И вече не ме е срам да го призная. Надявам се, че тук заедно с вас ще направя първата стъпка по пътя към свободата си’ – всички кимат одобрително.

А за който е любопитен как стигнах до това прозрение за себе си… снощи имаше токов удар, който ми прекъсна интернета за почти 24 часа. Ще се съгласите – тежко изпитание си е. Без храна и вода се живее с дни, но без въздух и интернет – не! На къде е тръгнал този свят?… И това ми били педагози, които пример ще дават, ха!