Невинна до доказване на противното, нали?
А сега нещо в стил ‘искрено и лично’… Още като се събудих сутринта имах натрапчивото чувство, че днес няма да дойда на упражнение. Нали знаете, досадно e това чувство. И много неприятно за съвестта. Непрекъснато те човърка и напомня за себе си.
‘А така значи, ще се измъкнеш днес. Времето е гадно. По-добре си стой вкъщи, ще си прочетеш нещо, ще си свършиш някаква друга работа. …. Хубави причини, но са си чисти ОПРАВДАНИЯ. Признай си, че просто те мързи днес. Не е толкова страшно, на всеки се случва. И ти си човек’.
Хм, казах ви, че е дразнещо. Затова реших да напиша една публикация по този повод. Да ви се оплача. Винаги ли трябва да се ходи на заниманията в университета? Дори на тези, които откровено казано са доста безполезни понякога? Мразя да си губя времето. Не ми харесва това, че на практика нищо в университета, освен изпитите, не е задължително. Твърдо съм на мнение, че и лекциите, и упражненията трябва да бъдат задължителни. Какъв е смисъла иначе да сме редовна форма на обучение, ако ходим само за изпитите, ако не намираме никаква полза от това да участваме активно в учебния процес? Та макар и да смятам тази особеност на обучението в нашия университет за недостатък, от нея произлиза една свобода за нас, която носи със себе си право на избор - да ходим или да не ходим.
Оставям всичките си съмнения и упреци на съвестта ми на страна и разсъждавам по следния начин. Не е ли по-разумно, когато нямаш полза от нещо, когато нещото дори те дразни и дълбоко се съмняваш в основанията му, да послушаш разума и инстинкта си и да нарушиш нормата? Ако трябва да бъдем честни някои курсове са напълно безполезни. Насилваш волята си, играеш си с търпението си, молиш се на нервите си да издържат още малко само и само да откриеш нещо за себе си в цялото занимание, но безуспешно. Има ли смисъл? Моят отговор днес беше НЕ. Добре, че съм си набавила хубави книжки с морално-фантастична насоченост… започвам ги, а на съвестта казвам… ’SHUT UP!’
Да определено съм съгалсна с теб,че понякога просто не ни се ходи и е безсмислено да се насилваме.Но имам и мнение, че така е най-добре, защото ако човек иска да учи, ще ходи на лекции и упражнения. Другия вариант, ако всичко е задължително, ще идват и хора, които ще пречат на тези които искат да научат нещо. Всъщност само си припомни първите дни, когато всички идваха каква лудница беше.Затова, най-добре е всеки да носи сам отговорността, за решението си да спести някоя и друга лекция.
Идеята ми е, че е най-добре всички занимания да са задължителни като съответно си има определен брой допустими отсъствия. Иначе става пълна анархия. Трабва да има някакъв ред. Има хора, които идават само за изпитите си евентуално, не ми се струва нормално това. Ако не му се занимава на някой, ако не му е интересно или пък си има някаква друга причина, просто да се прехвърли задочно или да прекъсне. Друг вече е въпроса, че не би трябвало човек изобщо да може да се яви на изпитите без да е посещавал лекциите, какъв е смисъла на курса тогава ако няма значение дали си ходил или не. Тогава просто да ни дадат конспектите и литература евентуално и да се готвим сами.
Колкото до дисциплината…недопустимо е това според мен, но съм твърдо убедена, че ако има желание от страна на преподавателите много лесно могат да се справят с проблема. В крайна сметка обучението не е задължително.
Да, бих казала, че си права, но нали се сещаш, че като не ходиш на лекции и на упр, трудно взимаш изпитите после, според мен това е един вид естествен подбор, завършват само най-добрите.
Деси, това е проблема, че не завършват САМО най-добрите. Завършва куцо, кьораво и сакато, с колко няма значение.
За съжаление няма нормативен документ, по който да има задължение да присъствате.
После освен тия дето си налягат парцалите, дипломи имат и колегите, които не са си мръднали пръста (никой не гледа 3-ките и поправителните сесии). Аз лично винаги съм се дразнела на този неравен аршин, чрез който се ощетяват хората, които са посещавали занятията и са учили. Друг е въпроса, че едно 80% от тройкаджиите после продават картофи на пазара.
Според мен не може да има отсъствия, както примерно при Форсайт 1ви семестър. Това е абсурд, в смисъл не сме в училище, висшето е избирателно и, който не иска да става рано, може просто да не идва, тоест всеки си избира, заверките и подобни простотии, които има в другите универрситети не ми харесват. Аз лично не ходя на работа, нямам никакви ангажименти, но повярвайте ми да гледам преподавателката по история в 8 без 15 сутринта във Вторник, не мисля ч е това е нормално. Дори по Хигиена при баба учихме че преди 9 не трябва да има занаятия. Освен това програмата е абсурдно изготвена има огромни дупки, в които човек като мен, който живее на 25мин пеша от университета и като се прибере вкъщи и не му се ходи пак до университета. Не знам, може би всеки има мнение.
Точно защото висшето е избирателно, ето затова може изобщо да не се записва - Казах!
Аз за себе си знам защо не идвам на 5% от заниманията (все пак са 5%), мога да си призная, че е заради сън, много обичам да спя! И все пак, живейте си живота, но без да гледате в канчето на другия (айде дано)! Нямате оправдание за липсата на принципи. Принципите са качество в днешния объркан свят (а след тях потоп!)
The knight in the dark
Еми точно, всеки да си идва, когато прецени за добре и аз така мисля.