Невинна до доказване на противното, нали?

А сега нещо в стил ‘искрено и лично’… Още като се събудих сутринта имах натрапчивото чувство, че днес няма да дойда на упражнение. Нали знаете, досадно e това чувство. И много неприятно за съвестта. Непрекъснато те човърка и напомня за себе си.

‘А така значи, ще се измъкнеш днес. Времето е гадно. По-добре си стой вкъщи, ще си прочетеш нещо, ще си свършиш някаква друга работа. …. Хубави причини, но са си чисти ОПРАВДАНИЯ. Признай си, че просто те мързи днес. Не е толкова страшно, на всеки се случва. И ти си човек’.

Хм, казах ви, че е дразнещо. Затова реших да напиша една публикация по този повод. Да ви се оплача. Винаги ли трябва да се ходи на заниманията в университета? Дори на тези, които откровено казано са доста безполезни понякога? Мразя да си губя времето. Не ми харесва това, че на практика нищо в университета, освен изпитите, не е задължително. Твърдо съм на мнение, че и лекциите, и упражненията трябва да бъдат задължителни. Какъв е смисъла иначе да сме редовна форма на обучение, ако ходим само за изпитите, ако не намираме никаква полза от това да участваме активно в учебния процес? Та макар и да смятам тази особеност на обучението в нашия университет за недостатък, от нея произлиза една свобода за нас, която носи със себе си право на избор – да ходим или да не ходим.

Оставям всичките си съмнения и упреци на съвестта ми на страна и разсъждавам по следния начин. Не е ли по-разумно, когато нямаш полза от нещо, когато нещото дори те дразни и дълбоко се съмняваш в основанията му, да послушаш разума и инстинкта си и да нарушиш нормата? Ако трябва да бъдем честни някои курсове са напълно безполезни. Насилваш волята си, играеш си с търпението си, молиш се на нервите си да издържат още малко само и само да откриеш нещо за себе си в цялото занимание, но безуспешно. Има ли смисъл? Моят отговор днес беше НЕ. Добре, че съм си набавила хубави книжки с морално-фантастична насоченост… започвам ги, а на съвестта казвам… ’SHUT UP!’