Футболна треска

Едно от безспорните предимства на поддържането на блог, и то блог на курса, който четат поне 30-40 човека с надеждата да открият нещо полезно, свързано с учебния процес, е че си имаш нещо като ‘твърд електорат’ от читатели, на който можеш  винаги да разчиташ. Първоначално, докато си залужиш статуса на глашатай, е малко по-тежко, по-отговорно и сериозно трябва да се отнасяш към писането си, за да спечелиш доверието на колегите. Така малко по малко те свикват да те слушат, понеже очакват да кажеш нещо, което може да им бъде от полза. А ти пък свикваш да говориш малко повече от необходимото. Спечелиш ли ги веднъж оттам нататък вече има много възможности за злоупотеба с доверието им. Можеш да им говориш глупости безкрай, а те по навик и в очакване да кажеш нещо важно най-вероятно ще си те слушат. Тук е момента да ви обещая да опитам да се опазя от това.

Не искам да злоупотребявам с доверието ви, пишейки за невълнуващи широк кръг от хора неща.  И обещавам аз да не правя така, но обещанието ми влиза в сила от утре, нямате против, нали?

Просто не мога да се въздържа да не ви кажа 2-3 изречения тук за какво предстои тази вечер и утре. Champions league разбира се! Знам, че съвсем малка част от курса се интересува от темата, но за тези малко на брой колеги е толкова жизнено важно това, че моля ви останалите за разбиране:) И така, приятно гледане на всички пряко засегнати и да ни се класират червените отбори за финала, а тогава..каквото сабя покаже:)

Хитреци

Най-смисленият начин за прекарване на ваканцията.. Има ли такъв? Да, да, знам какво ще кажете – четене, учене, такива работи. Е, хубаво учене, всеки така се заканва предварително, но успява ли да си спази обещанието? Хайде да си признаем сега! Лично аз много пъти съм опитвала този сценарий, не като да липсва желание, но не става и не става.

Разбира се винаги има и друг вариант – като не върви ученето може и забавление. Лошо няма. Чудя се обаче има ли начин да надхитрим себе си така че хем да си починем през ваканцията, хем да се забавляваме, хем да учим. Трябва да има, даже може някои от вас вече да е изнамерил хитроумната рецепта. Може дори да бъде така добър да я сподели тук с нас, нали? Тъкмо да разкаже и великото си великденско преживяване, такова вече всеки има, сигурна съм!

Давайте колеги, притихваме в очакване и четем с интерес!

Христос Воскресе!

Така ми се искаше да ви напиша нещо хубаво, трогателно, отпимистично християнско… Не се получава. Затова просто искрено ви поздравявам със светлия празник. Сигурна съм, че всеки намира нещо за себе си в този ден – хубаво, трогателно и оптимистично, няма нужда аз да ви го казвам. Бъдете щастливи, силни, спокойни, обичащи и вярващи! В крайна сметка, ако не в друго всеки може да вярва поне в себе си!

Като внимавайте само да не се разочаровате! :)

Тест по педагогическо общуване. Къде, кога?

Едва ли избирам най-подходящия момент за тази непразнична новина, но все пак ще ви я кажа. Става въпрос за теста по педагогическо общуване. И не толкова приятните новини е хубаво да се знаят, защото те празниците ще си минат и пак нас си ни чака. Та…  на 07.05, веднага след Гергьовден, първа група от 15.15ч., а втора от 16.00ч. в билогическия факултет, 407 аудитория (по-скоро стаичка), ще си направим теста по педагогическо общуване. Предполагам, че повечето от вас знаят вече за това, но все пак нека си го има написано и тук.

Колкото до самия тест.. доста неща са ни казали - ще има и затоврени, и отворени въпроси, едва ли ще е особено труден и е абсолютно задължителен за всички!

Д-р Мизова дори ни е изпратила ’резюмета на теста‘, т.е. в най-общи линии това, което трябва да знаем за теста. Можете да си помогнете и с учебника, както си прецените.

Лека и успешна подготвка ви желая, но преди това весело изкарване на празниците!

(тази публикация е резултат изцяло от деликатното настояване на Йелена)

Велики четвъртък за всеки

Ваканцията започна! Пожелавам на всички приятно прекарване и на нея, и на празниците! И като стана въпрос за празници, днес е Велики четвъртък, време да се започнат великденските приготовления. Аз стариртах вече - много боя, много нещо Но това си е част от магията на празника, нали така? (сетих се за НалиТака-то на проф. Калчев:), вие забелязали ли сте го?)

Но да се върна на думата… Великден.

Най-големия християнски празник. Обичам всички християнски празници. Разбира се най-много от всички Коледа и Великден. Обичам суетнята около тях, приготовленията, събирането на семейството, а ако имаш повече късмет може и някои позабравени родни да кацнат на родна земя, прелетели половината свят, за да се видите. Колкото и сантиментално да звучи, за мен точно това означават тези празници. До тук нищо лошо. Има обаче едно съмнение, което все повече ме тормози напоследък. Полага ли се Великден на един не особено религиозен човек? Имам си християнско самосъзнание, но се питам достатъчно ли е това? Просто не ми се струва честно да се подхожда така избирателно към религията – харесват ти празниците и се възползваш тях, без да вярваш. Редно ли е?

Мисля, че това явление е много широко разпространено в днешно време, особено сред нашия не особено религиозен народ. Затова и предполагам, че въпросът, който си задавам аз, може би стои и пред доста други хора. Вие какво мислите? Редно ли е да пълниш чисто религиозните празници с друг, твой си смисъл? И алтернатива ли е просто да не празнуваш щом не вярваш?

За съвременния човек религията не е това, което е била преди. Едва ли има хора, който да вярват така, както са вярвали предците ни. И това е разбираемо, човечеството се развива, някои му казват прогрес - полето на вярата се стеснява за сметка на това на разума. Колкото повече неща си обясниш с разума, толкова по-малка необходимост имаш от вяра, не е ли така? Ние толерираме прогреса. По пътя на логиката тогава един ден религията ще бъде само в историята. Излиза, че към това се стремим. Защо тогава да се притеснявам, че изкривявам религиозната традиция? Нали това е целта ни?

Все пак, весели празници и внимавайте с боята! :)

Имаме поща!

Проверявахте ли пощата на курса? Давайте бързо, че имаме конспект по естетика!:) Лично аз бях загубила всякаква надежда вече и изведнъж.. О, Чудо! Великденска изненада! И то без да сме давали мейла на ас. Григиров, аз поне не си спомням. Някой от вас да го е давал, може би на някоя от първите лекции? Ако съм права и наистина не сме, това означава, че малко по малко ставаме известни! И преподавателите вече сами си ни откриват, може би дори блога четат, но тихичко:)

Това и сами ще си видите, ако погледнете пощата, но все пак и тук да го кажа. Този конспект е разширен, защото в действителност е за студенти в специалност ‘Философия’. Затова не се стряскайте ако ви се стори не по силите ни. Можем да го погледнем и така… конспект като за философи, с който обаче и ние скромните педагози се справяме прилично, намирисва на предизвикателство, нали? (повдиг многозначително веждичка)

litaesthetics

Тийнейджърите

Наближава ваканция, много празници… Сигруно повечето ще си прекарат чудесно. Едва ли ще учим много, въпреки че не би било зле да почетем малко. Ако някой реши да го направи и ако по някаква странна случайност не се насочил към теория на възпитанието (учебникът-страшилище за невинните ни първокурснишки души), а му се занимава с възрастова психология, ето една хубава книжка, която можете да прочетете. „Тийнейджърите“ – Франсоаз Долто. Дадена ни е и в литературата към конспекта към доста теми. Аз я прегледах вече и съм доволна. Написана е достъпно и интересно, изобщо не звучи като учебник.

Приятно четене!

Кратко, но съдържателно (записките на Криси по педагогическо общуване)

Както сигурно сте забелязали, ентусиазираният ни екип, който се занимава в блога, е особено продуктивен тези дни. Това, което качвам тук, е компилация от лекции по педагогическо общуване, записвани от Криси. (много хубаво подредени, личното ми мнение)

Даже ей сега ще използвам случая да ви разкажа за многото интересни идеи, които тя предложи за блога миналата седмица. Всъщност направо си ме обстрелваше с тях! Добре, че не се доверявам на паметта ми (тестът, който правихме по психология, така ме посъветва) и си ги записах всичките. Следващите дни, може би през ваканцията, ще зпочна най-тържествено да ви ги представям една по една всяка в отделна публикация, със снимчица, разяснения, мои си размишления…

Ако си имаме колеги-любопитковци (като тези от снимката)… при положение, че наистина много не може да чакате да обявя тук идеите, просто ми се обадете и ще ви разкажа подробно за какво става въпрос. Знаете, че при спешни случай, винаги съм на разположение

Лекции на Кристина

Истината е в екипа

Екипът като ти е добър и всичко върви като по мед и масло. До това заключение стигнах за пореден път тези дни. Много изоставах с лекциите по история, почти с цяла обиколка, но в следствие на активизирането на много колеги-помагачи (за тях писах тук) наваксахме изоставането за отрицателно време и дори имаме шанс за подиума. (да ме прощавате за метафората от омразния спорт на сигурно повечето колежки, но колегите поне трябва да ме е разберат )

Това са последните три лекции по история. Всяка е набирана от различен човек, ще си видите. Благодаря им на всички! Държа да подчертая обаче, че коментарите, с наклонен шрифт в набраната от Вера лекция, са си изцяло нейно дело, така че всякакви одобрения или възмущения…директно към нея, много моля!

Лекция 4 (31.03)

Лекция 5 (07.04)

Лекция 6 (14.04)

Токов удар

Зависимостите са лошо нещо, спор няма. Алкохол, цигари, наркотици, кафе, храна, пари, слава, положение…леле, колко са много. Към какво ли не може да се пристрастиш. На всеки ъгъл те дебне по едно изкушение, че даже на някои и по две! Обичам да се хваля колко съм хитра и съобразителна и как не аз се страхувам от зависимостите, а те от мен! ‘Ц, ц, ц… виж ти, и аз искам да съм като тая Царевна’ мислят си например геройски падналите в битката с цигарите.

Между другото аз тях пушачите най-обичам да ги критикувам, особено колегите пушачи (колега, Николай, подкрепяй ме!). Съдя си ги без много-много да му мисля. Ама как може… тровят се, харчат си парите, губят си времето, че и нас надраснали зависимостите тровят с безхарактерността си. Уфф, че се дразня…

В четвъртък на път за биолиогическия, на спирката на орлов мост, изведнъж се оказах обкръжена от застрашителен брой страшно разлигавили се колежки. Малко се заразих и аз от настроението им, признавам си. Направихме си кръг на ‘анонимните зависими от…еди какво си’ и всеки си споделяше зависимостта. Чудех се моята каква е, естествено че нямам такава, това смятах да им кажа, ‘дори се чудя, а аз за какво съм тук’. За съжаление автобуса пристигна и дружно се натоварихме преди да ми дойде реда.

От тогава обаче до сега направих голямо откритие за себе си, така че заемам си мислено мястото в кръга и искам думата. ‘Здравейте на всички. Казвам се Царевна и съм тук, защото съм виртуално-зависима. Така де… зависима от интернет. И вече не ме е срам да го призная. Надявам се, че тук заедно с вас ще направя първата стъпка по пътя към свободата си’ – всички кимат одобрително.

А за който е любопитен как стигнах до това прозрение за себе си… снощи имаше токов удар, който ми прекъсна интернета за почти 24 часа. Ще се съгласите – тежко изпитание си е. Без храна и вода се живее с дни, но без въздух и интернет – не! На къде е тръгнал този свят?… И това ми били педагози, които пример ще дават, ха!