И така, колеги, накрая на почивния ни ден (поне за някои) имам изненада за вас. По-скоро малка провокация, експеримент, както искате го наречете. Днес една група колеги се обърнаха към мен с молбата да публикувам един техен текст в блога. Целта и съображенията, които стоят зад това начинание, засега си ги запазват за себе си. Ще разкрия само, че в зависимост от нашата реакция, може би този текст ще е начало на поредица. Не знам.

Пожелавам ви приятно четене и спонтанни реакции!

Парализиран ум

откъс от главата „Мисли на хаос”

Направо не знам. Цялата тази работа е един абсурд. Много жалко. Опитват се да ни откъснат от реалността. От реалността, в която живеем – нашата си реалност, колкото и сурова и груба да е тя. Всичко в тази държава е като по мед и масло – няма корупция, няма лъжи, няма мръсотия. Все едни такива утопични понятия с неустановено начало и без доловим край. „Стига простотии, бе Тате!” както се казваше в една реплика от сцена на прословут български филм. Хайде стига де, до кога? Пак мъгла и прах от промени и обещания. Пак същата тази кал и смрад. После кой мислите, че ще се потопи в нея. Ама така блаженно, като в хидро-масажор с шампанско и много, много сълзи. Как кой? Разбира се, точно така, няма какво да говорим, ние пак сме номер едно – това сме ние – добре дошли на кораба-майка скъпи млади хора от поколения ’84, ’85, ’86, ’87, ’88, ’89, ’90. Пригответе се за попара, по-точно за сърбане на попара.Като не се замисля за живота, който живея, и откривам колко сте жалки драги общественици. Като се замисля обаче и ми става кофти, ходи ми се по голяма нужда, затова и рядко разсъждавам за мизерните ни ръководни кадри. Няма оправия, няма угодия. Ами няма и да има докато сте на власт. Само ако знаете колко много съм ви ядосан. До такава степен съм се отказал от вас, че утре ако някои министър наистина го блъсне собствения му шофьор (и то на задна, не прашка, а на задна предавка, която се римува с дупедавка – ха,ха) ще съм му благодарен (не на министъра, нали така?)

Никой тук не носи никаква отговорност. Като изпаднали германци сме, гърмяни зайци. Къде избяга самосъзнанието, което ни избави от мъките на миналите векове? Сега, типично в наш стил, точно когато трябва да се докажем, ние се изхождаме. Доста масово при това. В тази държава всички са пиявици, долни. Смучат дори и малкото останало, било то и зацапано. Прогнозите са ясни – скоро това ще секне, целият този цирк ще се стопи, като сладолед в турбо-солариум. От безизходицата трябва да се излезе дружно. Търсим подкрепа от обществото и в него. Събуди се вече скъпи съседе. Спри да хленчиш и поеми задачите в свои ръце. В тях е най-сигурно и най-познато, нали? Дали обаче? Искам воля за промени. Искам да се радвам на живота, така както ще се радва и съседа, който ми е брат/сестра.

Ние младите няма да се предадем, макар да знаем, че корените винаги са вплетени много дълбоко. Навсякъде има криза. Навсякъде има стихии и бедствия. Съдбата ни не е най-черната на света, няма място за трагедии. Търпението е на изчерпване, чакаме удобния момент. Щурмът е неизбежен. Искам да подчертая, че това не е пропаганда, не е и евтин популизъм, а е младежки стремеж към отговорност и вярност в името на доброто бъдеще.

Картинката и заглавието също са на мистериозните колеги.

За тези от вас, които извадят късмета да погледнат в блога преди да е станало твърде късно, днес няма да имаме педагогическо общуване. По неизяснени поне за мен причини Важното е, че имаме свободен ден, който може да изживеем по невероятно смислен начин… ако пожелаем
Хубав ден желая на всички, а за любопитните за резултатите от теста - търпение, следващата сряда ако е рекъл, който трябва, ще разберем!

Напоследък не качвам много лекции. Най-вероятно ще стават все по-малко, защото сесията си наближава и ни се натрупват доста неща за вършене. Но все пак ще направя, каквото ми е по силите. Така че на този етап всякаква помощ ще е изключително ценна.

Ето и последните две лекции по теория на възпитанието.

тема 15

тема 17

Първо - колеги от втора група, вероятно вече сте научили по някакъв начин, но ако все пак не сте, да си знаете, че във вторник няма да имате упражнение по история сутринта. Всички идваме в 9:15ч. за лекцията по теория на възпитанието. Тук е мястото да кажа и че понеделник е неучебен ден, в случай, че все още някой не го е разбрал.

Второ - искам да поздравя Деси А за оздравяването и завръщането! Добре дошла у дома скъпа колежке:)  Приятна почивка ти желаем и надяваме се, че във вторник ще се видим. Имаме много да ти разкажем, но не тук (обещали сме)

Бързам да напиша този пост, докато впечтленията ми от днес са още топли топли

Топли и изцяло положителни. След дългата, за някои изморителна по различни причини ваканция, най-после се видяхме. Вярно, малко позакръглени след разточителните празнични трапези, но то и няма как да е иначе след промишлените количества великденски яйца, козунаци, агнешко. Пък като се има предвид, че трябва и да се полеят после всички тези изкушения…

За притеснениете колежки по тази причина имам предложение - утре всички на фитнес! Който се притеснява пък от съмнителната слава на инструктора - тогава всеки на спорта си, но редовно! И така следващите няколко седмици ще се заличат празничните поражения.

Но като цяло всички бяхме в много хубаво разположение на духа. Усмихнати, ведри, някои замечтани още по ваканционните си преживявания… Разказваха се вълнуващи истории на толкова висок глас, че трябваше яко да крещиш, ако искаш съобщението ти да достигне и да бъде разкодирано от реципиента. (простете за последните няколко фрази, но както забелязвате започнала съм явно да мисля в категориите на педагогическото общуване) А като споменах педагогическо общуване, време е все пак да разкажа и за основното, за което се бяхме събрали днес - тест по педагогическо общуване. Основно, основно, но не му обръщахме особено внимание, поне не и на пръв поглед. Кой се сеща за тест като не сме се виждали от седмици! Сетихме се чак, когато ас. Петкова започна много да закъснява. Някои колеги леко се изнервиха по този повод, започнаха да се изказват предположения, че може и да не дойде и една колежка дори, явно под влияние на разрастващото се съмнение, се обърна към мен с молбата… цитирам по памет “Ами ако наистина не дойде? Да напишеш статия в блога за безотговорността!”. Но тя дойде за радост на всички, влязохме, настанихме се колкото беше възможно по назад в аудиторията и си направихме тестчето без никакъв проблем. Само един върпос за една ’избягваща’ бариера малко ни озадачи, та добре, че всички разполагама с хубаво въображение, то ни помогна да отговорим. Надявам се, че сме се справили добре.

Като обобщение на днешния ден искам да ви споделя днешното си прозрение. Ваканциите са хубаво нещо, но и завръщането от тях си го бива!

Така, колеги, ваканцията свърши и от утре пак трябва да сме на линия. Последните дни не се престаравах много с писане, но от сутринта забелязвам, че има засилен интерес към блога, което ми дава знак, че явно лека полека се завръщате вече и е време да ви кажа, каквото важно се сещам за следващите дни.

Първо - да им е живо и здраво името на всички именници днес. (Впрочем имаме ли си именник в курса? Аз не се сещам..) Второ - нали не сте забравили за утре и ще си попрегледате резюметата за контролното? Трето - упражнението ни по етика ще бъде не в петък, а в четвъртък по същото време на същото място. Само за тази седмица ще е така. Имаме си и текст за четене: Виктор Франкъл “Смисълът в живота” (втората част, където се изяснява същността на логотерапията) и “Лекарят и душата” (’Три категории ценности’ и ‘лекарска и пасторска грижа за душата’) пак книга на същия автор. Четвърто - тази седмица няме упражнение по възрастова психология.

Приятно прекарване на всички празнуващи днес, а учещите да - по-полека! До утре в биологическия.

Ако много ви е доскучала вече ваканцията и се чудите какво да правите, ето едно сериозно занимание - филм за проблемите на децата в различните краища на света. Направен е в подкрепа дейността на UNICEF. Йелена ми го препоръча преди известно време и сега аз на вас. Няма да ви агитирам да го гледате, въпреки че би било хубаво да го направите. Ако не като хора, то поне като педагози би трябвало да сме чувствителни към такъв род проблеми.

Можете да си го свалите от zamunda-та или някъде другаде.

Аз го гледах късно вечерта. Спокойна пролетна нощ. Чувстваш топлината и сигурността на дома. Неща, който рядко се осъзнават и оценяват без повод. Трбява да те разтърси нещо, за да ти покаже какъв късметлия си всъщност. Този филм може да бъде това нещо. От една страна благодариш на съдбата си, а от друга ти се иска да действаш. Даже се прокрадва нещо подобно на увереност, че ги имаш силите. Това е хубаво. Сега им е времето на такива мисли и чувства. Защото, както беше казал Хегел мисля, около 30 годишна възраст човек осъзнава, че не е способен да промени абсолютно нищо. Но до тогава имаме време, да им се оставим на чувствата ни да ни залъгват! 

Едно от безспорните предимства на поддържането на блог, и то блог на курса, който четат поне 30-40 човека с надеждата да открият нещо полезно, свързано с учебния процес, е че си имаш нещо като ‘твърд електорат’ от читатели, на който можеш  винаги да разчиташ. Първоначално, докато си залужиш статуса на глашатай, е малко по-тежко, по-отговорно и сериозно трябва да се отнасяш към писането си, за да спечелиш доверието на колегите. Така малко по малко те свикват да те слушат, понеже очакват да кажеш нещо, което може да им бъде от полза. А ти пък свикваш да говориш малко повече от необходимото. Спечелиш ли ги веднъж оттам нататък вече има много възможности за злоупотеба с доверието им. Можеш да им говориш глупости безкрай, а те по навик и в очакване да кажеш нещо важно най-вероятно ще си те слушат. Тук е момента да ви обещая да опитам да се опазя от това.

Не искам да злоупотребявам с доверието ви, пишейки за невълнуващи широк кръг от хора неща.  И обещавам аз да не правя така, но обещанието ми влиза в сила от утре, нямате против, нали?

Просто не мога да се въздържа да не ви кажа 2-3 изречения тук за какво предстои тази вечер и утре. Champions league разбира се! Знам, че съвсем малка част от курса се интересува от темата, но за тези малко на брой колеги е толкова жизнено важно това, че моля ви останалите за разбиране И така, приятно гледане на всички пряко засегнати и да ни се класират червените отбори за финала, а тогава..каквото сабя покаже

Най-смисленият начин за прекарване на ваканцията.. Има ли такъв? Да, да, знам какво ще кажете - четене, учене, такива работи. Е, хубаво учене, всеки така се заканва предварително, но успява ли да си спази обещанието? Хайде да си признаем сега! Лично аз много пъти съм опитвала този сценарий, не като да липсва желание, но не става и не става.

Разбира се винаги има и друг вариант - като не върви ученето може и забавление. Лошо няма. Чудя се обаче има ли начин да надхитрим себе си така че хем да си починем през ваканцията, хем да се забавляваме, хем да учим. Трябва да има, даже може някои от вас вече да е изнамерил хитроумната рецепта. Може дори да бъде така добър да я сподели тук с нас, нали? Тъкмо да разкаже и великото си великденско преживяване, такова вече всеки има, сигурна съм!

Давайте колеги, притихваме в очакване и четем с интерес!

Така ми се искаше да ви напиша нещо хубаво, трогателно, отпимистично християнско… Не се получава. Затова просто искрено ви поздравявам със светлия празник. Сигурна съм, че всеки намира нещо за себе си в този ден - хубаво, трогателно и оптимистично, няма нужда аз да ви го казвам. Бъдете щастливи, силни, спокойни, обичащи и вярващи! В крайна сметка, ако не в друго всеки може да вярва поне в себе си!

Като внимавайте само да не се разочаровате!